публикация: 26 Август 2022
Показателите за продажби на жилища (ППЖ) са нова група индикатори, за които очаквано Националния статистически институт, започна да публикува данни. Те ни позволяват да си съставим по-цялостна представа за жилищния пазар в България. До сега пазара разчиташе единствено на Агенцията по вписванията, чиито данни за сделките с недвижимите имоти вклюват не само сделките с жилищни имоти (и не само на домакинствата), а и сделките с офиси, земеделски земи и други. И макар пазара да ги бе приел за измерител, с който да следи динамиката, тяхната условност ги прави не особено надежден източник.
НСИ вече публикува данни както за общия брой, така и за стойността на сделките с жилища в страната (къщи и апартаменти), при които купувачът е домакинство. Изчисляват се две групи показатели за продажби на жилища:
Индикаторите обхващат всички покупки на домакинствата (нови за домакинствата и между домакинствата), както и сделките с луксозни жилища. Непазарните сделки като даренията и наследствата са изключени от наблюдението. Данните са налични както на национално ниво, така и за шестте града с население над 120 000 души. Те вече дават на участниците на пазара по-точна представа за неговата динамика.
През първото тримесечие на 2022, спрямо същото на предходната година, броят на сделките расте с 32,9 %, което е най-големият ръст за първото тримесечие през последните три години. Най-голям ръст на сделките се отчита през второ тримесечие на 2021, спрямо второ на 2020, т.е. по времето на първия локдаун. Данните като цяло потвърждават наблюденията за изключително динамични 2021 и първо тримесечие на 2022 г.
Периода преди 2020 година, през която стопанската активност в най-голяма степен беше засегната от рестрикциите свързани с COVID-19, и периода след нея са напълно несравними, като ръст и динамика на сделките. Отчитайки факта, че големият ръст на сделките през 2021 е отчетен спрямо „слабата“ 2020, изминалата 2021 е най-добрата за пазара на имоти през последите десет и повече години.
Индикатора за стойността на сделките оценява транзакциите както на новите, така и на съществуващи жилища, и на пазара като цяло. Сделките се оценяват по текущи цени. Наблюдаваме същата тенденция както и при индикатора, отчитащ броя на сделките. Най-голям ръст има през второ тримесечие на 2021, спрямо същото тримесечие на предходната година. По-големият обем на транзакциите със съществуващи жилища пред 2021, се дължи на факта, че те доминират като дял в общите продажби и че техните цени изпреварват тези на новото строителството средно с около 1 % на тримесечие за последните две години.
Данните за броя и стойността на сделките в шестте най-големи града показват, че пазарите във Варна и Стара Загора растат най-бързо през първото тримесечие на 2022, спрямо съответното тримесечие на предходната година. В Пловдив сделките спадат със 6 %, а стойността на сделките расте вероятно заради ръста на цените. Макар да разполагаме все още с данни само за един период, данните за София и Пловдив може би са белег за начало на забавяне на пазара.
Като цяло тази данни вече ни дават съпоставима основа за следене на димакита на пазара. Макар наличните данни да са все още много оскъдни все пак можем да изградим малко по-детайлна картина за тенденциите на пазара на имоти в България. През всяко едно от тримесечията на предходната 2021 г. и двата индикатора растат с темпове, които едва ли биха могли да се запазят в дългосрочен план. Освен това, както споделихме, ниският ръст на броя на сделките в София и спада в Пловдив през първото тримесечие на тази година спрямо същото на предходната година може би също е сигнал за забавяне на пазара.